|
|
Нехирургичното лечение на стрес инконтиненцията се извършва с третиране на колагенната мембрана поддържаща пикочния мехур с радиочестотен източник на енергия комбиниран с локално приложение на растежни фактори получени от кръвта на пациента. Това в над 80% от случаите води до решение на проблема при правилно диагностицирани пациенти.
Нехирургичното премахване на яйчникови кисти се извършва с пункция под ултразвуков контрол. Не се налага обща анестезия. Обикновено процедурата трае не повече от 15 минути. Не се налага пролежаване след това. Аспирирания материал се изследва за да не се пропусне злокачествено образувание. По подобен начин се премахват и кистозни образувания в млечните жлези.
Краурозис вулвае е сравнително рядка патология, която е изключително трудна за лечение. До сега познатите методи водеха само до временно облекчение на симптомите. При нас прилаганата локална терапия с автоложна стромално съдова клетъчна фракция в повечето случаи решава дефинитивно проблема.
„Подмладяване“ на гениталиите се извършва като се спазват принципите на регенеративната медицина. В зависимост от конкретния случай могат да се приложат екзозоми, растежни фактори, стволови клетки, радиочестотна енергия. Често се налага комбинация от биологично активни фактори и/или тяхното съчетаване с енергиино насищане на третираните тъкани.
|
Касае се за специфична яйчникова патология наричана синдром на Stein-Lewenthal или PCOS (polycystic ovarian syndrome). И до днес все още етиологията и патогенезата не е напълно изяснена. При жените с този синдром се наблюдават четири основни нарушения
|
В основата на съвременната диагностика е трансвагиналната ехография, която показва 10 или повече микрокистозни образувания в яйчника. Засегнатите от тази патология най-често дори не подозират за нея и търсят лечение за нередовна менструация, липса на бременност. Често се подлагат на епилация поради повишеното окосмяване както и на различни диети, които най-често не дават желания резултат защото не се отстранява причината за тези проблеми. Жените с този синдром отключват диабет, ако не бъдат правилно и на време лекувани. В допълнение имат и трикратно увеличен риск от рак на ендометриума (матката). Бременност постигната в някой от in vitro центровете не е трайно решение на проблема, а и точно тези пациенти са с висок риск за хиперстимулация при хормонално стимулиране на яйчниците.
До днес няма съгласие за оптималното лечение на синдрома. Съществуват както консервативни така и оперативни методи, като повечето показват успех до 60% и той не е дълготраен – от няколко месеца до две години. С разработен от нас метод комбиниращ консервативна терапия с минимално инвазивна хирургия се постига успех над 85% и той е дълготраен – над 10 години при 80% от лекуваните жени.